ИСТОРИЯ

Бургаското тракийско дружество заема особено място в историята на тракийското движение в България. Общата граница на Бургаския край със земите от Източна Тракия, включително и Странджа, населени предимно с българи, но останали след Освобождението, а и след Съединението, в пределите на Османската империя, го прави удобен за всички, които искат да живеят и работят в свободното Отечество. В привлекателен Бургас, който се очертава като един от най-перспективните икономически центрове на новоосвободена България, пристигат хиляди млади тракийци и странджанци, много от тях образовани, с професии и с голямо желание да се трудят за благополучието на младата държава. Тракийската емиграция в края на ХІХ век се превръща в преобладаващ елемент от населението на пристанищния град.

През 1895 г., във Варна, се слага началото на организираното тракийско движение, като се създава дружество „Странджа”. Подразделение на дружеството се учредява и в Бургас. А през февруари 1897 г. в Бургас се провежда учредителният конгрес на Съюза на Тракийските Дружества в България.

Поражда се и идеята за организиране на борба за освобождение на поробения роден край. Бургас става задграничен център на подготвящото се въстание за освобождение на Тракия и Македония. От Бургас за Одринско потеглят агитационни чети, революционната поща, оръжие, дейци на ВМОРО.

След погрома на Илинденско-Преображенското въстание в Бургас и Бургаския край търсят спасение от турските зверства не само участници в бунта, но и много мирни граждани.

Обявяването на Балканската война в 1912 г. събужда нови надежди за освобождение на родна Тракия. В помощ на българската войска от Бургас потеглят опълченски дружини, съставени  от бивши участници в освободителните борби и млади патриоти. Сключването на Лондонския мирен договор в края на май 1913 г., с който се узаконява триумфалната българска победа и се начертава границата ни с Турция по линията Мидия – Енос, се превръща за бургазлии в празник на справедливостта. Много тракийци от Бургас се връщат по родните си места, настаняват се в имотите си, кроят планове за установяване на стопански връзки с Бургас. Но започналата само след месец Междусъюзническа война, попарва надеждите им. Турската войска с нечувана жестокост прогонва българското население. Всеки бяга, където му видят очите. Стотици хиляди намират спасение в България. Най-много пристигат в Бургаския край.

След войните, в 1919 г., в Бургас, както и в цялата страна,  се възстановява тракийската организация. Нейните задачи вече са други. Надеждите за връщане по родните места са окончателно загубени. Усилията се насочват към подпомагане на бежанците за физическото им оцеляване – подслон, работа. Разгръща се и широка духовна дейност – за опазване на традиции, фолклор, обичаи, за издигане на образоваността, културата.

Тракийските бежанци със своето трудолюбие, предприемчивост, инициативност, душевност имат внушителен принос в икономическото и културно развитие на Бургас и Бургаския край. Тракийската организация /дружествата в Бургас и другите населени места на Бургаска област/ винаги е била сред най-активните обществени организации.

В Бургас са живели и работили едни от най-изтъкнатите тракийски деятели: Георги Минков, Петко Росен, Георги Кондолов, Иван Орманджиев, Димитър Попниколов, Константин Петканов, Георги Попаянов, Никола Карагеоргиев, Янко Комитов, Веска Даракчиева, Янко Керемидчиев и много, много други.

(източник: Тракийско дружество – Бургас
Факти, документи, спомени, бележки)